Въпросите за измерване на дейностите в областта на управление на човешките ресурси (HRM) в компанията винаги са били предмет на обсъждане и понякога на разногласия между висшия мениджмънт и специалистите по управление на човешките ресурси. При това, не само за метриките, мерките и методиките за измерване, но и за значимостта им за управлението на компанията и за постигането на целите й.
 
Персоналът е другата част от компанията, освен финансите, която в най-голяма степен подлежи на външни и вътрешни проверки за законосъобразност, за съответствие, за стандартизация, за норми и нормативи, за лицензии и сертификати, за производителност, за качество, за компетентност и много други. Само в областта на трудовото законодателство има над 7 закона и кодекса, 25 наредби и подзаконови актове, правно регламентиращи отношенията между държавата, работодателите и работниците. Редица държавни и регионални контролни органи имат почти неограничени права по отношение на планови, внезапни и инцидентни проверки по спазване на трудовото законодателство и условията на труд. Отговорностите на компанията при констатиране на нарушения са значителни за всеки бизнес и могат да достигнат десетки хиляди лева. От друга страна, всяка компания има значителен обем от вътрешни, специфични само за нея писани и неписани правила, процедури, стратегии и цели, които подлежат на споделяне, следване и контрол за всички в компанията.
 
Независимо от всичко по-горе, превантивните проверки и системни одити на функциите по управление на човешките ресурси са рядкост. Също такава рядкост са и завършените методологии за тези одити, свързани не само с изследване на съответствието между текущо състояние и външната и вътрешна нормативна база, но и с измерване на подобрението в политиките, процедурите и функциите по управление на персонала.